Самонасочено учене
Самонасоченото учене поставя учащия в активна роля в собствения му процес на учене. То развива способността да разпознаваме какво искаме и имаме нужда да научим, да поставяме цели, да избираме подходи и ресурси, да следим напредъка си и да осмисляме постигнатото.
Това не означава учене без учител. Напротив, ролята на учителя се променя – от основен източник на знания към човек, който създава условия за избор, самостоятелност, отговорност и смислено участие в ученето.
В Нов български университет развиваме темата за самонасоченото учене като част от по-широкия ни интерес към образованието, което подкрепя инициативността, благополучието и способността за учене през целия живот.
Работата ни по тази тема се развива и в рамките на европейската Teacher Academy SWELL – Self-directed Learning for Wellbeing of Educators and Lifelong Learners, която обединява университети, училища и образователни организации от Европа в търсене на нови подходи към подготовката на бъдещи и действащи учители.
Повече за проекта: swellproject.eu
Каква е същността на самонасоченото учене?
В основата на самонасоченото учене стоят няколко прости, но важни въпроса:
– Какво искам или имам нужда да науча?
– Защо това е важно за мен?
– Как мога да го науча и от каква подкрепа имам нужда?
– Как ще разбирам дали напредвам?
– Какво научих и какво бих направил по различен начин следващия път?
Тези въпроси помагат на учащия постепенно да поема повече отговорност за собственото си учене, без да остава сам в този процес.
Бъдещият учител, който подкрепя самонасоченото учене, не просто използва определени методи. Той създава условия, в които учениците постепенно се учат да правят избор, да поемат отговорност и да разбират собствения си процес на учене.
Компетентности за самонасочено учене
Знания
Разбират същността на самонасоченото учене като процес, в който учащият постепенно поема инициатива, отговорност и по-голяма роля при вземането на решения за собственото си учене.
Разбират разликата между самонасочено учене, саморегулирано учене и други активни подходи към ученето.
Познават ролята на автономията, вътрешната мотивация, ученическата инициатива, рефлексията и самооценяването в процеса на учене.
Разбират променящата се роля на учителя като човек, който насочва, подкрепя и постепенно създава повече пространство за самостоятелност на учениците.
Познават значението на безопасната и подкрепяща учебна среда, доверието, принадлежността и смисленото участие за ученето и благополучието.
Умения
Подкрепят учениците да разпознават собствените си потребности от учене, да поставят смислени цели и да правят избор между различни стратегии и ресурси.
Създават учебни ситуации, в които учениците имат реална възможност да правят избор и постепенно да поемат повече отговорност за своето учене.
Балансират педагогическото ръководство със самостоятелността на учениците, като адаптират подкрепата според възрастта, опита и индивидуалните им потребности.
Използват рефлексия, самооценяване, формативно оценяване, портфолио и съвместно формулирани критерии, за да подкрепят учениците да следят и осмислят собствения си напредък.
Фасилитират, задават въпроси, насочват и подкрепят, без да отнемат от учениците възможността сами да мислят, решават и действат.
Интегрират възможности за самонасочено учене в ежедневното преподаване, без да го превръщат в отделна или допълнителна дейност.
Нагласи
Вярват в способността на учениците постепенно да поемат отговорност за собственото си учене.
Уважават ученическия глас, избора и различните пътища към ученето.
Готови са да споделят част от контрола върху учебния процес и да приемат известна несигурност като естествена част от ученето.
Възприемат грешките, експериментирането и рефлексията като важна част от развитието на самостоятелността.
Разглеждат благополучието, доверието и чувството за принадлежност като условия за смислено учене, а не като допълнение към него.
Поддържат собствената си готовност за учене, професионална рефлексия и развитие.