В основата на една от най-влиятелните морални теории на утилитаризма стои една привидно проста идея: действията са правилни, ако водят до „най-голямото щастие за най-голям брой хора“. Според тази философия, чиито корени откриваме при мислители като Джон Стюарт Мил, крайната цел е увеличаването на удоволствието (в най-широкия смисъл на благополучие) и намаляването на страданието.
Но какво означава този сух философски принцип, когато прекрачим прага на живата класна стая?
Всеки учител, съзнателно или не, се сблъсква с утилитарната дилема ежедневно. Ние сме лидери на групи от 20-30 уникални личности и често ресурсите ни като време, внимание, енергия са ограничени.
Една ежедневна дилема
Представете си следния сценарий: Преподавате важен, сложен урок, който е основа за предстоящ голям изпит. Остават 15 минути до края на часа. Усещате, че 85% от класа са разбрали материала и са нетърпеливи да преминат към практическите задачи, които ще затвърдят знанията им и ще им донесат увереност (удоволствие).
В същото време виждате трима ученици в дъното на стаята, чиито погледи са празни. Те очевидно не са разбрали нищо. Те са объркани и тревожни (болка).
Какво прави лидерът в този момент?
Ако приложим стриктно утилитарния принцип за „най-голямото щастие“, решението изглежда ясно: трябва да продължим напред с мнозинството. Спирането на целия процес заради трима души би ощетило останалите двадесет и петима, намалявайки общото ниво на „щастие“ и напредък в стаята. Логичното решение е да дадем на мнозинството това, от което се нуждае, и да се опитаме да наваксаме с тримата изоставащи по-късно, в междучасието или с допълнителна работа.
Рискът на аритметиката
Утилитаризмът е полезен инструмент за управление на големи системи и групи. Той ни помага да не изпускаме „голямата картина“ и да се стремим към общото благо.
Опасността за образователния лидер обаче идва, когато този принцип се превърне в единствена мярка. Ако винаги жертваме малцинството заради комфорта на мнозинството, рискуваме да превърнем образованието в бездушна аритметика. Истинското майсторство в лидерството е да знаеш кога да приложиш принципа на мнозинството и кога моралният дълг изисква да спреш целия „влак“, за да не изоставиш дори един пътник.
Защото в образованието, за разлика от математиката, понякога щастието на един единствен ученик е равнозначно на щастието на целия свят.