Пар Албом е шведски педагог, музикант и дългогодишен изследовател на връзката между образование, творчество и вътрешно развитие. Той е основател на училището Solvikskolan в Ярна, Швеция, и създател на подхода „Интуитивна педагогика“, който поставя акцент върху осъзнатото присъствие, свободната игра и човешката свързаност като източници на учене. През последните десетилетия Албом води лекции и обучения в различни страни, вдъхновявайки педагози и родители да преоткрият вътрешния смисъл на образованието.
Представяме превод на негова лекция, достъпна онлайн тук
„Да станеш учител е нещо много трудно и същевременно изключително важно.
Да събираш прозрения вече е достатъчно трудно, а да ги приемеш и надградиш е още по-трудно.
Днес говорим за свят, който обикновено не познаваме, не виждаме и много хора дори не чуват. Как бихме могли истински да го разберем?
Ако вече съм изпълнен със собствени мисли, идеи, страсти, спомени и представи, тогава душата ми, моето вътрешно пространство, е вече пълна, дори препълнена.
А когато е пълна, няма място за нещо ново, духовно или напълно различно.
Нищо ново не може да влезе в това, което вече е заето.
Истинският друг свят може да се появи едва когато освободя място, когато мога да пусна и да стана празен отвътре.
Това е като при балона: когато въздухът вътре се разшири, налягането под него намалява и той се издига.
Същият принцип кара самолета да лети, защото крилата му са оформени така, че въздухът преминава различно отгоре и отдолу, създавайки подемна сила.
Така и в нас нещо може да се издигне само когато се създаде пространство и напрежението се отпусне.
Ако в нас настъпи тишина и вътрешно не се случва много, тогава може да се роди нещо ново.
Когато Христос казва: „Трябва да станете като децата“, Той има предвид именно това.
Проповедта на планината е пълна с подобни намеци.
„Блажени нищите духом“ не означава бедни или лениви, а вътрешно свободни и необременени, такива, които не са пълни със себе си.
Само тогава може да дойде помощ, вдъхновение или благодат.
Ако човек опита да живее по този начин, може да се случи, макар и рядко и често незабелязано, нещо да започне да идва към него от другата страна.
Това не е общуване в обичайния смисъл, а по-скоро усещане, че нещо друго започва да навлиза.
Това наричаме вдъхновение.
То има връзка с „чуването на словото“.
Някой или нещо говори и изведнъж аз чувам и разбирам.
Но и това разбиране трябва отново да бъде пуснато.
Ако се вкопча в него, губя възможността да получа ново.
Трябва да умея да губя това, което съм придобил, и отново да стана празен.
В литературата този процес често се описва като изпитания на душата.
Такива има в много истории и опери, например във „Вълшебната флейта“, където тези изпитания символизират вътрешния път.
В крайна сметка те означават да се научим да се разделяме дори с най-красивите и възвишени преживявания, да пуснем най-висшите прозрения, до които сме достигнали.
Това е изключително трудно.
Не е необходимо за всеки, но е път, който някои избират.
Киркегор, когото дълбоко уважавам, е казал:
„Идеалите са опасни, крехки неща.“
И това трябва да се разбере.
Всичко човешко има две страни – добра и ограничаваща.
Това е същността на свободата.
Нищо не е изцяло добро.
Ако вярваме, че нещо е само добро, грешим.
Да се освободим дори от красивото и възвишеното е дълбоко предизвикателство.
Следващата степен е интуицията.
Това е състоянието, в което ставаме едно с онова, което възприемаме, чувстваме или мислим – пълно сливане.
И все пак това също е вид загуба, защото се разтваряме в преживяването.
Това често се разбира погрешно.
Източните философии говорят красиво за такова единство, но в антропософията се стремим да запазим „Аз-а“ в него.
Трябва да внимаваме да не задушим този крехък „Аз“, който има още много бъдеще в нас.
Той е млад, нежен и жизнено важен.
Тялото, напротив, е древно и най-старото в нас.
То носи нещо небесно в своя произход.
Помислете, сърцето бие, дишането продължава вече 82 години (в моя случай), без ние да го управляваме.
Има хора, които могат съзнателно да контролират сърцето си, но те обикновено са тежко болни.
Това не е здраве, а нещо, което принадлежи на друг свят.
Истинската вътрешна работа не означава да манипулираме тялото, а да се научим да слушаме и да бъдем отворени.
Когато получаваме вдъхновение, в него вече е заложено, че не трябва да се вкопчваме в него.
Ние се молим, но често не разбираме какво казваме.
„Моля се“, казва душата, „но не знам какво искам.“
Устата ми говори, а аз чувствам, че нещо друго говори чрез мен.
Това е тайната на вдъхновението.
Интуицията отива още по-далеч.
Тя може да се прояви чрез малък жест, движение на ръката, поглед или мълчаливо действие, което по-късно води до нещо значимо някъде далеч.
Интуицията винаги е свързана с цялото – с историята, човечеството и света.
Тя никога не е само лична.
Децата, когато играят свободно и невинно, живеят в интуитивен свят.
Не когато играят по правила, а когато просто играят.
Тогава те действат от интуиция естествено и без усилие.
Не бива да им се пречи с „Не така, направи го иначе“, защото тогава тя изчезва.
Колкото по-малки са, толкова по-силно сияе тази интуитивност.
Ние, възрастните, планираме, назоваваме и организираме, което е полезно, но често покрива интуицията.
Трябва да се научим да отстъпваме назад и да създаваме вътрешно пространство.
Трябва да помним, че тялото е най-древното и носи живота, душата носи човешкото и емоционалното, а духът – мислещата и съзнателна част – все още е толкова малък, почти нищо, но именно той може да расте.
Помислете какво вършат органите ни: всеки изпълнява своята задача неуморно, дори когато ние се отнасяме зле към себе си.
Животът продължава, душата продължава да се стреми.
Има и невидими, скромни сили в света, хора, които работят тихо и безкористно, чиито дела изглеждат незначителни за историята, но именно те поддържат човечеството.
Те са една тайна световна сила.
Не само Гьоте или Айнщайн са оформили света, има безброй безименни души, които вършат тихо и могъщо дело.
Интуицията ни свързва и с тях.
Тя проблясва в нашата радост, в играта и в отвореността ни.
Затова е напълно оправдано да кажем, че едно истинско училище трябва да бъде и училище на интуицията.
Трябва да развиваме тази осъзнатост, не като нещо мистично, а като нещо дълбоко човешко.“